Живеем във време на експоненциално нарастващ технологичен напредък. Изкуственият интелект и високо технологични системи са все повече част от живота на хората. Научните постижения предлагат решения на все повече проблеми, считани доскоро за нерешими.

„Процедурни улеснения“

От 2012 г. България е страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), която гарантира такъв достъп. Осъществяването му на практика е свързано с въвеждане на т.нар. „процедурни улеснения“, които следва да са достъпни за всеки човек с увреждане в досега му с правосъдната система. Тези улеснения се дължат независимо от трудностите за създаването им или стойността им. Ако нещо е възможно и то може да гарантира достъпа до правосъдие, то трябва да е налично, активно предложено и използваемо за хората с увреждания. Такива улеснения могат да бъдат ниско технологичните средства за допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) и високо технологичните такива. Те носят огромен потенциал за промяна на положението на децата с увреждания, станали жертва на насилие и престъпления, тъй като могат да подпомогнат превенцията, да направят съобщаването възможно, разследването – постижимо и правосъдието – достъпно.

Достигнали ли са технологиите до правосъдната система? Могат ли и използват ли се, за да се преодолеят бариерите, които уязвими групи от хора като напр. децата и хората с увреждания, срещат в достъпа си до правосъдие, когато са жертви на насилие и престъпление?

През януари 2024 г., наказателен съдия в районен съд в България на въпрос как се използват съвременните технологии в правосъдната система по отношение на деца с комуникативни увреждания, жертви на престъпления, отговоря: „В нашата практика всички тези неща звучат като пожелания.”

Към днешна дата случаите на деца с увреждания, жертви на престъпления, достигнали до ангажираните в наказателния процес органи са изключително малко.

Електронно правосъдие в системата на съдилищата

През 2020 г. е приет Закона за електронното управление (ЗЕУ), който регламентира работата на административните органи с електронни документи, обмена на такива, воденето на регистри в електронна форма, използването на информационни и комуникационни технологии. 

По отношение на работата на съдилищата, още през 2016 г. Закона за съдебната власт (ЗСВ) е допълнен с нова глава, регламентираща изявления в електронна форма и процесуални действия в електронна форма.  През 2021 г. е изменен и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като е добавен нов раздел, регламентиращ процесуални действия и актове в електронна форма. Промени в Наказателния процесуален кодекс, регламентиращ провеждането на наказателните производства, също са налице. Въведена е възможност за вещото лице по делото да предостави заключението си в електронна форма, приети са правила за връчване на призовки и книжа по електронен път.  Регламентирано е и създаването на електронно дело.

През декември 2019 г. в България стартира Единният портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). По съществото си порталът е електронна база данни на съдебните дела, разглеждани от всички съдилища в Република България. Чрез него се осигурява възможност за преглед на основна информация за всички съдебни дела със свободен публичен достъп. Допълнително ЕПЕП предоставя възможност за регистриран достъп на пълната електронна папка на съдебно дело, включително и всички съдържащи се в делото на съда документи. Достъпът до електронното дело се разрешава от съда след подаване на Заявление от страна по делото или процесуалния ѝ представител. Достъп до конкретно електронно дело в системата могат да получат единствено страните и техните представители (определени по силата на закона или чрез упълномощаване) само след тяхното изрично волеизявление.

Чрез ЕПЕП могат да бъдат извършвани процесуални действия и искания за удостоверителни изявления в електронна форма чрез електронни услуги за гражданите и бизнеса – иницииране на съдебни дела, подаване на документи по образувани съдебни дела, връчване на книжа на граждани, адвокати и лицата, представляващи дружества, държавни учреждения и общини по изцяло електронен път с вградена услуга за удостоверяване на точно време на връчване; електронни разплащания през виртуален ПОС терминал и др. За извършване на тези действия е необходим Квалифицирано удостоверение за електронен подпис (КУКЕП).

От гледна точка на достъпа на хора с увреждания до ЕПЕП, са направени някои модификации. Налице е възможност за достъп на хора с дислексия, както и възможност за регулиране на шрифта и контраста. Публикувана е Политика за достъпност, в която се съдържа обещанието, че „системата ще се опитва да покрие ниво на достъпност според последните стандарти на World Wide Web Consortium – Web Content Accessibility Guidelines 2.0 (WCAG 2.0), като използва най-добрите практики и техники. WCAG 2.0 обяснява как съдържанието в интернет страниците да бъде направено „по-достъпно за хора с увреждания“. Други модификации или по-задълбочени промени с цел достъпност за хора с увреждания не са налице към момента.

Нито на законодателно ниво, нито на ниво стратегически документи обаче се обсъжда темата за помагащите технологии за допълваща и алтернативна комуникация, които биха могли да подпомогнат комуникацията и достъпа на хората с комуникативни увреждания до системите на електронното правосъдие. Не е предвидена възможност за подпомагане достъпа на хората с увреждания до тези системи. Въпреки задължението на органите на съдебната власт, както и на всички държавни институции съгласно КПХУ да осигуряват на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие наравно с всички останали, не са предвидени и каквито и да е улеснения за хората с увреждания при достъпа им до информация за дела или книжа, чрез използване на въведените вече информационни и електронни системи. Посочените по-горе системи за електронно правосъдие и системи за достъп не съдържат приспособления за хора с увреждания, които реално и на практика да подобрят достъпа им до правосъдие.

В допълнение, при пряко използване на порталите информацията предоставена на тях не е подходяща, приспособена и достъпна за деца. Не се съдържат обяснения и презентация относно правата на децата в наказателното правосъдие както по принцип, така и във връзка с конкретно дело, по което те са страна или участник. Наред с горното, в нито един от порталите не се съдържа информация, представена на лесен за четене език, използваща визуализации или каквито и да е други средства, които да спомогнат разбирането ѝ от деца, независимо дали с увреждания или без.

Потенциалът на съвременните технологии да подобрят достъпа до правосъдие на децата с увреждания и да служат като „процедурни улеснения“ е все още неразкрит. Възможностите са много и предстои да видим как този потенциал би могъл да се разгърне както на европейско равнище, така и в националната ни реалност. Дали изграждането на  модел на  електронна система за мултидисциплинарно сътрудничество между замесените институции, която да е лесна, интуитивна и най-вече достъпна за децата и хората с увреждания би дала тласък за навлизането на технологиите в традиционно консервативната правораздавателна система? 

Проектът „Свързване на информация за адаптирани и достъпни за деца съдилища” -101097047-LINK си поставя именно тази амбициозна задача и работи по изграждането на модела за такава система. Технологиите предлагат множество възможности за преодоляване на бариерите в правосъдието, но дали ще успеем да ги интегрираме ефективно в системата, предстои да разберем. Следете нашите бъдещи публикации за повече информация.