Живеем във време на експоненциално нарастващ технологичен напредък. Изкуственият интелект и високотехнологични системи са все повече част от ежедневието ни. Дали обаче този напредък е наистина част от живота на всеки и дали прониква във всяка сфера на обществения живот? Как и дали технологиите са навлезли в правосъдната система и още по-конкретно – как и дали се използват, за да се преодолеят бариерите, които децата с увреждания в България, станали жертви на насилие, срещат при досега си с тази система? Могат ли те да получат достъп до справедлив процес и защита с помощта на технологиите? Тези важни въпроси са в центъра на новия национален доклад “Свързване на информация за адаптирани и достъпни за деца съдилища”, разработен от Фондация „Кера“ в партньорство с водещи международни експерти.

Докладът представя анализ на предизвикателствата и бариерите пред децата с увреждания, които са жертви на насилие и престъпления, както и възможностите за интеграция на съвременни технологии в правосъдната система, за да се осигури равен достъп до правосъдие. Той се основава на международни стандарти и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), като изследва до каква степен България успява да изпълни ангажимента си към децата с увреждания, жертви на престъпления. Специално внимание е отделено на потенциала от използването на технологии и изкуствен интелект за преодоляване на бариерите в правосъдната система.  Предназначението му е да служи като основа за разработването на система за мултифункционално сътрудничество, която да подпомогне, от една страна, достъпа на жертвите до информация и правосъдие, а от друга – дейностите на ангажираните в сектора специалисти като полицаи, съдии и социални служби. Тъй като докладът се занимава основно с достъпа до правосъдие на деца, жертви с увреждания, част от анализа е насочен към най-новите разработки в областта на помощните технологии и средствата за допълваща и алтернативна комуникация, които подпомагат включването на тези деца.

Според доклада България е страна с добре развита технологична инфраструктура, но технологиите рядко се използват за подобряване на достъпа до правосъдие за деца с увреждания. Много от тези деца се сблъскват със сериозни затруднения в комуникацията. Въпреки това съществуват технологии и инструменти, които могат да помогнат за преодоляването на тези бариери.

Докладът отбелязва, че в България вече има политически и практически стъпки към въвеждането на тези технологии. Въпреки това, системата на наказателното правораздаване остава неподготвена да интегрира тези технологии, което допринася за изключването на децата с увреждания от достъпа до правосъдие.

Докладът посочва, че към момента децата с увреждания са с ограничен достъп до правосъдната система, особено тези с комуникационни затруднения. Дори случаите на деца с увреждания, жертви на престъпления, които достигат до съда, са много редки, а за деца, използващи средства за допълваща и алтернативна комуникация, такива случаи изцяло липсват.

Една от основните пречки пред тези деца е невъзможността им да съобщят за преживяното насилие поради комуникационни бариери. Липсата на координация между системите за закрила на детето и наказателната правосъдна система допълнително усложнява достъпа им до правосъдие.

Макар да има инициативи за използването на съвременни технологии в образователната система, правосъдната система все още не е готова да ги интегрира. Липсват съвместни проекти за използването на изкуствен интелект и други съвременни технологии, които могат да улеснят мултидисциплинарното сътрудничество между ведомствата и да осигурят правосъдие за деца с увреждания.

Докладът предлага редица препоръки, насочени към подобряване на достъпа до правосъдие за децата с увреждания:

1. Интегриране на допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) – В образователната система трябва да се въведат програми, които да подготвят децата с увреждания да разпознават и съобщават за насилие, като се използват ДАК технологии. Това ще им помогне да комуникират ефективно в случаи на нужда.

2. Обучение на професионалисти – Учителите, социалните работници, прокурорите и съдиите трябва да преминат обучение за работа с деца с увреждания и използването на ДАК технологии. Това ще помогне на специалистите по правосъдие и социални услуги да разпознават и работят с тези деца по-ефективно.

3. Подобряване на координацията между ведомствата – Системата за закрила на детето и правосъдната система трябва да работят съвместно, за да се гарантира, че децата с увреждания получават пълноценен достъп до правосъдие. Необходимо е да се създадат общи правила и процедури за взаимодействие между различните институции.

4. Използване на съвременни технологии – разработването на система за мултифункционално сътрудничество, която да подпомогне, от една страна, достъпа на жертвите до информация и правосъдие, а от друга – дейностите на ангажираните в сектора специалисти като полицаи, съдии и социални служби. Това ще даде възможност на децата с увреждания да участват активно в съдебните процеси, които ги засягат.

5. Събиране на данни – Липсата на статистически данни за децата с увреждания, жертви на насилие, е сериозен проблем. Препоръчва се събирането на обобщени данни за такива случаи, които да подпомогнат създаването на фактически базирани политики и практики.

Националният доклад подчертава необходимостта от спешни мерки за подобряване на достъпа до правосъдие за децата с увреждания в България. С използването на съвременни технологии и изкуствен интелект може значително да се подобри ситуацията, като се осигури равен достъп до правосъдие за всички деца, независимо от техните комуникационни способности.

За да научите повече за доклада и да получите достъп до пълния текст, можете да го изтеглите на следните връзки:

“Свързване на информация за адаптирани и достъпни за деца съдилища“

Национален доклад – Български език

Linking Information for Adaptive and Accessible Child-Friendly Courts

National Report – English version


101097047-LINK

Съфинансирано от Европейския съюз. Въпреки това, изразените виждания и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ финансирането, не могат да бъдат държани отговорни за тях.